|
?!?
Разсъжденията
на тема " Каквово е искал да каже автора " винаги са ми се стрували крайно
неуместни, та дори авторът им да е самият автор. Самата постановка на въпроса
ми изгежда некоректна. За това избягвам по възможност да давам на картините
си даже имена (заглавия).
Каквото съм искала съм го казала - имате очи - гледайте. Педоставена ви е пълната свобода да чувствате, резонирате, асоциирате, размишлявате - никакви пътни знаци, никакви оградни съоръжения. В края на краищата, ако картината не намира отклик в душата ви едва ли някаква обяснителна бележка силно ще промени нещата. Блуждайте в душите си и нека душите ви блуждаят... Това е всчко, което искам да ви дам - повод духът ви да поброди из дебрите на въображението. Ще се опитам да ви разкажа какво са тези картини за мен и да ви обрисувам на кратко личният си мироглед - просто, за да ви окуража да направите първата крачка, но не и да ви дам посока. Вярвам, че във Вселената има безброй много светове, създания, ситуации, форми, моменти стремящи се да бъдат видяни, осъществени, тълпящи се пред прага на реалността изпълнени с желание да открият път към нея. Такива са моите картини - всички тези късчета неосъщественост, сякаш намират в мен ако не врата, то поне прозорче, през което да надникнат от отвъд. Те идват сами с неуверената доверчивост на бездомни котета, а аз само се старая да не ги разочаровам - да не деформирам образите, които са избрали моето "прозорче", да ги пресъздам такива, каквито са без да ги променям. Приятели са ми казвали, че намират за странно отсътствието на агресия в работите ми, че спокойствието веещо от тях озадачава. Аз лично смятам, че отговора не е в липсата на агресия. Изворът на спокойствието е по-дълбок - няма напрежение там, кадето няма конфликт. Хармония - ето вярната дума. Възможна ли е тя? Нима не е изтъкано всъщност битието от конфликти, от борба на противополжности: живот и смърт, добро и зло, истина и лъжа ... Дали... ... тази бора е започнала вначалото на времето с Големият Взрив и ще завърши в краят му с Още По-голям... Или... ... съществува само в човешкото съзнание - Война между понятия, в които всеки влага различен смисъл... Кое е реалност и кое илюзия, каде минава границата между тях и най-вече - желае ли наистина някой да знае от коя страна на тази граница се намира ?... Иска ли някой да научи дали онези гореупоменати понятия действително имат някакъв смисъл... общ за всички и неоспорим ?... Така или иначе Войната продължава, балансът е постоянно нарушен, равновесието изглежда недостижимо, а някак си и нежелателно... от разни гледни точки... Такива ми ти работи... Често ми се иска да се намирам възможно най-далеч от линията на фронта - на някое спокойно и уютно място, до което още не е стигнала вестта за грехопадението. И съвсем не е важно от коя страна на реалността ще го намеря. Предполагам сред вас също има таква, които периодически се нуждаят от подобни убежища. Търсете ги, само не носете Войната със себе си (в себе си), иначе просто няма да намерите пътя. За да намерите място, където (от където) всичко изглежда другояче трябва да се научите да гледате по друг начин. Това е първата крачка, и ако я направите посоката вече няма да има значение. В края на краищата във Вселената има безброй много светове, създания, ситуации, форми, моменти стремящи се да бъдат видяни, осъществени, тълпящи се пред прага на реалността изпълнени с желание да открият път към нея. Блуждайте в душите си и нека душите ви блуждаят... Това е всчко, което искам да ви дам - повод духът ви да поброди из дебрите на въображението. 
|
