Това сме ние - организаторите на това малко web-недоразумение. Казвам се Валерия ( за повече подробности натиснете ТУК ) и аз играя ролята на твореца в нашето малко семейство. Името на съпругът ми е Светослав и той се занимава с това, което хора с такава тънка душевна нагласа като моята предпочитат да оставят на боговете. Всякакви там технически дреболии, които заставят това непредсказуемо същество - компютъра да работи в по-голямата част от времето и да прави, поне в общи линии, това което аз искам. Честно казано не съм много наясно в какво точно се състои работата му, но факт е,че без неговата помощ никога нямаше да стигнем до тук. Такива ми ти работи...
Историята на сайта е следната. Аз рисувам от както се помня като съзнателен човек и няма почти нищо, което да ми доставя по-голямо удоволствие от това. За съжаление не съм от щастливците, които са получили първия си компютър малко след раждане, ако не и преди това, но когато бях на 13 години веднъж за кратко бях допусната в клуб компютър да си поиграя малко. Сега повече от 15 години по-късно знам, че онази мъничка графическа програмка, чието име дори не помня е била нещо изключително просто и допотопно даже за онова време, но...
... Но струва ми се, че коментарът е излишен: Това беше момента когато разбрах, че това е то!
Доста години по-късно придобих компютър и доста време ми отне да се науча да го подчинявам на желанията си т.е. да го опитомя. Някак си от само себе си съпругът ми пое всчки задължения по техническата част по онова непределено "всичко останало"... Изобщо създаването на този сайт беше негова идея . В края на краищата, щом така или иначе и двамата се занимаваме с компютъра, защо да не исползваме възможностите му нпълно?!  
Но ето че плодовете на съвместната ни работа вече стават за пред хора (поне по мое мнение).

Вероятно тук трябва да ви разкажа за причините поради, които нямам "художествено образование". Формулировката "self-taught"само изглежда кратка, всъщност тя, често е само заглавието на разказ, който би могъл да внесе ясност в някои моменти ... или нещо от този род...
Така или иначе, причинно-следствените връзки са упорито нещо и не заслужават да бъдат пренебрегвани.

И така, при мен причините могат да се разелят основно на две части:
1та беше отношението на родителите ми към изкуството, като цяло и моето увлечение в частност.

Картината, като цяло беше такава:
Социализъма, като фон да речем (...);
На заден план двамата ми дядовци, които по един или друг начин се трудеха в сферата на изкуството (по-конкретно литература - публицистика ... критика ...?... разен вид просветителство ... не писатели ама там наоколо) и по ирония на сътбата единият беше стигнал до най-горе по служебната стълба, докато другият се беше стоварил направо под нея ...;
на преден план двама инженери (родителите ми), чиято младост си беше заминала заедно с 60-те ... каквото и да означава това ...

И това е вид здравомислие - като не знаеш от къде ще духне вятъра, не стой на течение...
Що се отнася до мен - докато нямах какво да напрая предпочитах да не правя нищо ... също вид здравомислие ...

А после нещата се промениха рязко и коренно ... 90-те...
Всъщност и да и не - инерцията е сериозно нещо ...
Лично за мен промяната беше доста значителна - на кратко - омъжих се и заминах или по-точно пристигнах в Израел ...
За съмняващите се трябва да потвърдя - туризма е едно, емиграцията - съвсем друго, даже когато можеш да се върнеш, щом си поискаш.

Тук преминаваме от 1-вата към 2-рата част ... а именно моето лично отношение ...

И така - разполагах с пълна свобода и с всичкото време на света.
След известен период щастливо губене на време, умерено количество глупости и малко размишление, се оказа, че всичко всъщност е решено...
Имам пред вид, че след като отхвърлих всички варианти от типа "нещо дето както и да го въртиш няма да стане" остана само един.
Просто трябваше да изчакам ... Да се огледам, ослушам ...
Не е ясно точно за какво - когато дойде времето ръката на сътбата постави нужните неща на нужните места и колелото се завъртя...
Но да се върнем на въпроса.
Личното ми отношение... Даже не знам о каде да зпочна...
Никога не ми е минавало през ума да спра да рисувам, както и да спра да ям, да речем, т. е. понякога се случвва човек да забрави, да няма време или възможност, но в крайна сметка глада си е глад...
Но това е само едната страна - рисуването за мен е, както неободимост, така и удоволствие - тук всичко е просто и ясно, другата е значително по-сложна.
Не знам къде е проблема - в мен или в системата, но факт е, че дори не мога да си се представя в едно висше учебно заведение за художество...
В никакъв случай не искам да кажа, че нямам какво повече да науча в тази област или , че студентите там си губят времето... Просто има някои моменти, които значително биха ми осложнили, да не кажа отровили, живота.
Например това, че хич, ама никак не обичам да рисувам от натура, или по зададена тема, или по график... Че и да трябва да обяснявам после, какво, защо и как... И да ми виси някой над главата и да ми втълпява, как трябва и как не ...
Не смятам, че ако някой иска да има велосипед, трябва първо да го изобрети, после да го сглоби и чак накрая да се научи да го кара... Просто за почти всичко в наши дни има книги, учебници, справочници...
На кратко - далеч не винаги е необходима диплома ...
Вярно е, че висшите учебни заведения, освен всичко, са места където човек си съдава кръг на общуване - полезни познанства, връзки ...
Но въпреки това ... или при все това ...
Системи има много, със всичките им плюсове и минуси, а пролуките между тях са още повече ...
И уличните котки живеят между нас, но не с нас ... разбирате какво имам предвид ...

В общи линии това е.

Постарх се да раскажа за себе си, за млкят ни отбор, за сайта и изобщо всичко, което ми се стори, че би могло да заинтересува някого.